Близо 50 години село Царацово води съдебна война с Пловдив за земя
През 1902 г. съдът постановил, че Каршияка е ново селище, настанено незаконно в землището на Царацово
На 20 април 1926 г. 160 жители на селото се опитали да завладеят оризищата при Захарата фабрика
Владимир Балчев
Нов кмет започнал да управлява Пловдив през пролетта на 1902 г. Едва заел поста, Георги Джевизов бил захапан здраво от пресата и противниците си. Най-тежкият удар обаче дошъл от съвсем неочаквана посока. Тогава срещу многолюдния и богат град се изправило село Царацово. Кметът на селото Георги Тенев завел дело срещу Пловдив с обвинението, че жителите на града са заграбили земите му. Начертаната граница изглеждала направо безумна. Според нея земите на царацовци започвали от днешния пешеходен мост на река Марица, после граничната линия завивала по пътя за Рогош и поемала по Карловското шосе. Това означава, че почти целият квартал Каршияка попада в землището на Царацово, а Пловдивската община не притежава нито сантиметър от Филипово. Ако погледнем съвременната карта на града, ще видим, че районът включва всички земи от Новотела до новите сгради на Пловдивския университет, от река Марица до землището на село Труд. На всичко отгоре някои от свидетелите твърдели, че царацовци притежават още Русин махала ( там сега е пазарът на улица “Младежка”), терените на днешния стадион “Пловдив” и Гребната база, та даже и землището на някогашното село Мечкюр (сега квартал Прослав).
На пръв поглед битката изглеждала като сблъсък между великан и джудже. От едната страна Пловдив с неговите десетки хиляди жители, от другата страна село Царацово с неговите стотина къщи. Да, но на 31 декември 1902 г. съдебно-административната комисия отсякла, че царацовци имат право. Така цял един квартал на Пловдив останал без никаква земя. Загубен бил и теренът на традиционния панаир за добитък. Най-зле обаче пострадала общината, тъй като съдебното решение я лишило от 2 000 декара оризища, които всяка година носели значителни доходи на Пловдив. Изключително лоша вест за общинските съветници, които въртели яка далавера с отдаването на оризищата под наем.
Ново поражение направило положението на общинарите в Пловдив неудържимо. Този път жителите на Брестник успели да вземат земите в Лаута, където днес се намира стадиона на “Локомотив”. Останалите села от околността също се размърдали и взели ожесточено да търсят стари тапии и крепостни актове. Кметът призовал за спокойствие. После написал подробно писмо до Министерството на външните работи, с което поискал да му изпратят от Цариград документ за границите на пловдивското землище. Очаквало се тази вълшебна хартийка да реши с един замах проблемите на града. Никой не се притеснявал, че изваждането на такъв документ ставало много бавно и струвало доста пари. Най-сетне пристигнало дългоочакваното писмо от Цариград. Там обаче се казвало, че в турските архиви такъв документ просто няма.
По онова време политици и управници пренебрегвали историците. Историята свидетелства, че селище в Каршияка имало още в древно време. Предградието на Пловдив се споменава още в пътеписите от първата половина на 16 в., а през 17 в. Евлия Челеби пише, че в Каршияка имало улица с 300 занаятчийски и търговески обекта. Да, но този факт не бил известен нито на градските управници, нито на юристи и журналисти. Без да се замислят, съдиите постановили, че Каршияка е съвсем ново селище, което никога не е имало земя, та затова се основало незконно в землището на Царацово. Пръв кметът Иван Кесяков се сетил да потърси историците. Точно те намерили отговор на загадката. От старо време десятъкът на целия район северно от Марица, в който влизал и квартал Каршияка, бил събиран в Царацово. Именно затова свидетелите в един глас заявявали, че тези земи са собственост на това село. Новите сведения помогнали на Пловдив и след съдебните заседания през 1910 и 1914 г. магистратите обявили, че спорните земи принадлежат на града.
На пръв поглед присъдата слагала край на битката между Царацово и Пловдив, започнала още през 1880 г. и водена през годините с променлив успех. Нищо подобно – делата продължили със същото ожесточение чак до 1928 г. На 20 април 1926 г. била регистрирана най-епичната битка. Царацовци решили да завземат земите със сила като изкарали на полето 80 орача, а отстрани ги пазели поне още толкова въоръжени мъже. Пловдивските пъдари били пометени. След час обаче откъм града се задали 300 яки мъже, зачислени като работници в общината, които изгонили царацовци. Слава Богу, всичко приключило, без да се пролива кръв.
